„ПОД ТАЙНСТВЕНАТА ХЛАДНА ПОЛУМАСКА” („ИЗ-ПОД ТАИНСТВЕННОЙ, ХОЛОДНОЙ ПОЛУМАСКИ”)
Михаил Юрьевич Лермонтов (1814-1841 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Михаил Лермонтов
ПОД ТАЙНСТВЕНАТА ХЛАДНА ПОЛУМАСКА
Под тайнствената хладна полумаска лично
звучеше твоят глас, зовящ като мечта.
Блестяха твоите пленителни очички
и се усмихваше лукавата уста.
През маранята забелязах аз неволно
девичи бузи, нежна шия с блясък бял.
Щастливец! Ясно зърнах кичур своеволен,
край родните къдрици блик разлял!
И, своето въображение раздавал,
по леки признаци красавица видях;
видение безплътно оттогава
в душата моя носех, милвах, влюбен бях.
И ми се струва: твоите слова горещи
понякога в годините дочувах аз;
и някой нейде шепне, че след тази среща
пак ще се видим дружно с теб и с твоя глас.
Ударения
ПОД ТАЙНСТВЕНАТА ХЛАДНА ПОЛУМАСКА
Под та́йнствената хла́дна полума́ска ли́чно
звуче́ше тво́ят гла́с, зовя́щ като́ мечта́.
Блестя́ха тво́ите плени́телни очи́чки
и се усми́хваше лука́вата уста́.
През мараня́та забеля́зах а́з нево́лно
деви́чи бу́зи, не́жна ши́я с бля́сък бя́л.
Щастли́вец! Я́сно зъ́рнах ки́чур своево́лен,
край ро́дните къдри́ци бли́к разля́л!
И, сво́ето въображе́ние разда́вал,
по ле́ки при́знаци краса́вица видя́х;
виде́ние безплъ́тно оттога́ва
в душа́та мо́я но́сех, ми́лвах, влю́бен бя́х.
И ми се стру́ва: тво́ите слова́ горе́щи
поня́кога в годи́ните дочу́вах а́з;
и ня́кой не́йде ше́пне, че след та́зи сре́ща
пак ще се ви́дим дру́жно с те́б и с тво́я гла́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Лермонтов
ИЗ-ПОД ТАИНСТВЕННОЙ, ХОЛОДНОЙ ПОЛУМАСКИ
Из-под таинственной, холодной полумаски
Звучал мне голос твой отрадный, как мечта.
Светили мне твои пленительные глазки
И улыбалися лукавые уста.
Сквозь дымку легкую заметил я невольно
И девственных ланит, и шеи белизну.
Счастливец! видел я и локон своевольный,
Родных кудрей покинувший волну!..
И создал я тогда в моем воображенье
По легким признакам красавицу мою;
И с той поры бесплотное виденье
Ношу в душе моей, ласкаю и люблю.
И все мне кажется: живые эти речи
В года минувшие слыхал когда-то я;
И кто-то шепчет мне, что после этой встречи
Мы вновь увидимся, как старые друзья.
1841 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург, художник и преводач Михаил Лермонтов (Михаил Юрьевич Лермонтов) е роден на 3/15 октомври 1814 г. в Москва. Пише стихове от 1828 г., първото му публикувано стихотворение е от 1830 г. Учи в Московския университет (1830-1832 г.), завършва военна юнкерска школа в Санкт Петербург (1834 г.). Като офицер на няколко пъти е осъждан за критики към руските власти и е изпращан на служба в Кавказ. Превежда творби на Байрон, публикува активно в руския литературен печат. Един от основните представители на руския литературен романтизъм, той е автор на десетки забележителни стихотворения и поеми като „Исповедь”, „Демон”, „Хаджи Абрек”, „Смерть поэта”, „Мцыри”, „Тамбовская казначейша”, „Бородино” и др., на романите „Вадим” (1833 г., незавършен), „Княгиня Лиговска” (1836 г., незавършен) и „Герой нашего времени” (1840 г.), драмите „Маскарад” (1835 г.) и „Двама братя”, единствената издадена приживе стихосбирка „Стихотворения” (1840 г.) и др. Убит е при дуел на 15/27 юли 1841 г. близо до гр. Пятигорск.